Варианти на сгъване

В брошуро-книговезките процеси вариантите на сгъване могат да се класифицират по следните признаци: брой на гънките, взаимното разположение на гънките, мястото на гънките върху хартиения лист, наличие на място за ря­зане, брой на едновременно сгънатите листа.

Според броя на гънките, сгъването бива с една, с две, с три и четири гънки. В една гънка обикновено се сгъват форзаци, корици, обложки, приложения, различни покани, непълни коли, четиристранните дробни части на печатния лист. Тройно и четворно сгъване (по-рядко двойно) е използва за коли, които се съставя книжното тяло на брошурата или книгата. Ако се сгъва само един лист при сгъване без подбор), то количеството на листовете и страниците в ко­лите зависи само от броя на гънките в колата.

Според взаимното разположение на гънките и позицията на сгъ­ване, показани на Таблица 2  различаваме:

Успоредно сгъване - когато всяка следваща гънка е ус­поредна на направената преди нея. Успоредното сгъване се прилага сравнително по-рядко и то главно за приложения към детските из­дания, диплянки и др., отпечатани на плътна хартия или картон. При това сгъване гънките отгоре и отдолу остават отворени.

Взаимноперпендикулярно сгъване - когато всяка следваща гън­ка е перпендикулярна на направената преди нея. Прилага се при почти всички издания: списания, брошури, книги и др. Сгънатите по този начин коли имат в горната и гръбната си страна закрити гънки, а в долната - открити(разрязани).

Комбинирано сгъване - в колите има и успоредни и взаймно-перпендикулярни гънки. Прилага се при издания ,печатани на ротационна машина. По този начин се сгъват карти, чертежи и др.

Според позицията на гънките на листа сгъването е симетрично и асиметрично. При обикновено симетрично сгъване всяка гънка се раз­полага по остта на симетрия на хартиения лист или част от него, при кое­то максимално се използва неговата площ. Когато колата е асимет­рична, т.е. гънката е изместена спрямо оста на симетрия, тя има тъй нар. "шлейф", т.е. едната (обикновено горната) половина на колите е по-широка с около 6-8 mm спрямо долната. За образуване на шлейф при коли, получавани на сгъващи машини, последната гънка се прави изместена спрямо линията на симетрия на частта от листа, и то с големина равна на половината от шлейфа. При последващото тристран- но обрязване на блоковете шлейфът се обрязва, което малко (с 1 до 1.5%) увеличава разхода на хартия. Такива коли се използват при авто­матизираните операции шиене и комплектоване на книжните тела чрез влагане.

Според количеството на едновременно сгънатите листове сгъването бива с подборка (набиране) и без подборка (без набиране). Например фалцапаратите на родните машини позволяват да се прави сгъване с набиране, когато след първата гънка и отрязване на книжната лента двете половини на листа се наслагват една върху друга и се сгъват едновремен­но. Този начин позволява при 3 гънки да се получават 32 страници с добро качество.

Според наличие и място на разрязването сгъването бива с междинен разрез, разрез в края и без разрез. Междинният разрез с дискови ножове е задължителна операция при две-четири-осемканалните сгъвачни ма­шини. Този начин позволява да се получат от един книжен лист съответ­но 2, 4 или 8 различни (или еднакви - в зависимост от спускането на лен­тата) коли.

Разрязването на листа във фалцмашините се използва и при паралелното и комбинираното сгъване, тъй като при тези методи листът има удължена фор­ма. Междинното разрязване позволява да се получат части от листа със стандар­тен формат. Използването например на сгъване на форзаци чрез "двойник с крайно разрязване" позволява двойно да се увеличи производителността на касетъчните сгъвачни машини при този процес.

В зависимост от тиража, обема на колите, технологичните възмож­ности на дадена печатница, се избира дали сгъването да е ръчно или машин- но. За ръчното сгъване е необходимо да имаме дървени платформи, коска и подредени добре очукани, проверени листа за сгъване. Когато работника се убеди, че няма дефекти, чужди обърнати листове, той сгъва един лист и проверява последователността на получените страници. Топчето хартия се слага върху масата, така че отгоре според броя на гънките да отговарят отделни страници. За една гънка отгоре трябва да останат втора и трета стра­ници, като се сгъват едновременно по 5-6 листа наведнаж в зависимост от дебелината на хартията. За сгъване на две гънки листовете се поставят така, че главната сигнатура, която е обърната надолу, да се намира в горния ляв ъгъл, а втората - в десния горен ъгъл. При сгъване на листа с три гънки сигнатура­та на първата поредна страница да остане отдолу в левия ъгъл, обърната с лице към масата, а сигнатурата на третата поредна страница да се обърне с лице нагоре в долния десен ъгъл. При сгъване на коли с четири гънки листовете се слагат върху масата, така че главната сигнатура да е обърната с лице към масата, да бъде отляво на работника, а другата сигнатура-отгоре вдясно.

Сгъване на ъгъл. При този начин за ориентиране служи ъгълът на точно разрязания лист. Производителността е по-голяма, но при криво обрязва­не на листовете сгъването е неточно.

Сгъване на колонцифра. Изравняването става по колон- цифрите. Печатаните елементи на отделните страници трябва да съвпадат точ­но един с друг, а белите полета да бъдат равни и успоредни след обрязването на книжното тяло.

В по-големите полиграфически предприятия ръчното сгъване е изместе­но от машинното, което е значително по-производително (10-20 пъти). Ръчно сгъване се прилага при малотиражни издания и в случаите, когато дефектите на хартията или печата са пречка за машинно сгъване.